Ще си запаля огън на брега
от вестници,останали от лятото,
а топлинката все ще викне някого-
пък ако ще да бъде за кавга!

Ще посивее утрото от студ
и мокра пепел вятърът ще гони
и ще зачерни моите панталони,
а плажът ще е черен от мазут...

Ще поделим една лула тютюн,
а после ще повикаме вълните...
Червените отблясъци ще скитат
в зелената обител на Нептун.

В забравените лодки ще заспим,
макар че вкъщи чакат ни отдавна...
Димът ще възвиси осанка бавно
в нощта като в един изгубен миг!

И може би ще трябва да вървим
по боси стъпки-стъпките ни пляскат...
Това е той-изгубеният Мир
в яките ни захвърлил шепа пясък...

социален поздрав от комшийката на рада.;)

...е на валери станков. има прекрасна песен по него, изпълнява я асен масларски и всеки българин-китарист, който знае три акорда. но в текста имаш малка грешчица: "в нощта като един изгубен МИМ" и накрая - "това е той - изгубеният МИМ" - за мимове става въпрос, нали се сещаш, тия дето правят представления без думи...